1. Слез та седни на пръстта, девице, дъщи Вавилонска: Седни наземи: престол вече няма, дъщи Халдейска; Защото няма да се наречеш вече изтънчена и изнежена.
2. Хвани ръкомелницата та мели брашно: Открий булото си, подигни полите си, Открий голените си, мини реките.
3. Голотата ти ще се открие; Ей, срамотата ти ще се яви: Отмъщение ще взема, И не ще бъда умолен от человека.
4. Името на нашия Изкупител е Господ Саваот, Светий Израилев.
5. Седи та мълчи, и влез в тъмнината, Халдейска дъщи; Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
6. Разгневих се на людете си: Омърсих наследието си, И предадох ги в ръката ти; Но ти им не показа милост: Ти си твърде отекчила ярема си върх стареца;
7. И рекла си: Във век ще бъда господарка; Та не си турила това в сърдцето си, Нито си поменала сетнините на това.
8. Прочее чуй сега това, ти сластолюбива Която седиш безгрижна, Която говориш в сърдцето си: Аз съм, и освен мене няма друга: Няма да седна вдовица, И няма да зная безчадие.
9. Тези и двете ще дойдат върх тебе Внезапно, в един ден, Безчадие и вдовство: Ще дойдат върх тебе напълно, В множеството на омайванията ти, В голямото изобилие на обаянията ти.