1. О земльо осеняваща с крила, Която си оттатък Етиопските реки,
2. Която проваждаш посланници през море, И с рогозени кораби по водите! Идете, скороходци вестници, в народ висок и гладък, В люде страшни от началото си дори до днес, Народ твърде крепък и тъпчещ, На когото земята разкъсват реките.
3. Всички жители на света, и които обитавате на земята, Гледайте когато се възвиси знаме на горите, И слушайте когато затръби тръбата;
4. Защото така ми рече Господ: Ще си почивам, И ще гледам в обиталището си, Като светъл зной по тревата, Като росен облак в зноя на жетвата.
5. Защото преди жетвата, когато отрасълът стане съвършен И незрялото грозде от цвят узрее, Ще изреже ветвите с косери, И като изреже пръчките ще ги махне.