14. И възвиси ме Духът и ме взе; и в разпалването на духа си отидох с огорчение; но ръката Господня бе крепка върху мене.
15. И дойдох при пленниците в Телавив, които обитаваха при реката Ховар, и седнах дето те седнаха, и останах там между тях седем дни в смайване.
16. И след седемте дни биде слово Господне към мене и рече:
17. Сине человечески, поставих те страж над Израилевия дом: слушай прочее слово от устата ми, и свести ги от моя страна.
18. Когато говоря към беззаконния: Непременно ще умреш, и ти го не свестиш, и не говориш да предпазиш беззаконния от беззаконния му път, та да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще предиря кръвта му.
19. Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.
20. Пак, ако се върне праведният от правдата си и направи беззаконие, и аз туря претикание пред него, той ще умре: понеже ти не си му обадил, той ще умре в греха си, и правдата му която е направил няма да се помене; но от твоята ръка ще предиря кръвта му.
21. Но ако ти свестиш праведния за да не съгреши, и той не съгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести; и ти си избавил душата си.