15. Защо се постлаха по земята твоите юнаци? Не устояха, защото Господ ги блъсна.
16. Умножи онези които се спъват: Даже падаха един върх друг; И говореха: Станете и да се върнем при людете си И в земята на рождението си От лицето на лютия нож.
17. Викаха там: Фараон Египетският цар е шум: Остави да мине времето му.
18. Жив съм аз, говори Царят На когото името е Господ на Силите, Непременно както е Тавор между горите, И както е Кармил при морето, така ще дойде той.
19. Дъщи която живееш в Египет, Приготви си потребните за плен; Защото Мемфис ще се погуби и запусти Щото да няма жител.
20. Египет е като юница прекрасна; Но гибелта иде, иде от север.
21. И самите му наемници са всред него като тлъсти юнци; Защото и те се върнаха, Побегнаха наедно: Не устояха, понеже денят на бедствието им дойде върх тях, Времето на посещението им.
22. Гласът му ще излезе както на змия; Защото ще излязат със сила, И ще дойдат върх него с топори Както дървосечци.
23. Ще изсекат дъбравата му, говори Господ, Ако и да е неизмерима; Защото според множеството са повече от скакалците, И безбройни.
24. Ще се посрами Египетската дъщеря: Ще се предаде в ръката на северните люде.