4. И ще ги предам на тласкане по всичките царства на земята Заради Манасия сина на Езекия, Юдиния цар, За това което стори в Ерусалим.
5. Защото кой ще се умилостиви за тебе, Ерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си?
6. Ти ме остави, говори Господ, Отишел си назад; За то ще простра ръката си върх тебе та ще те погубя: Дотегна ми да милея.
7. И ще ги извея с веялото в портите на таз земя: Ще ги обезчадя, ще изтребя людете си, Защото не се връщат от пътищата си.
8. Вдовиците им се умножиха пред мене повече от морския пясък: Доведох против тях, върх майката на младите, грабител на пладне: Докарах върх нея внезапно ужас и треперания.