16. Като намерих твоите слова изядох ги; И твоето слово беше ми радост и веселие на сърдцето ми; Защото твоето име се призва върху мене, Господи Боже на Силите.
17. Не седнах в събор на подсмиватели, Нито се развеселих с тях: Седнах сам поради ръката ти; Защото ти ме изпълни с яростта си.
18. Защо е болката ми всякогашна, И раната ми тежка щото не приема изцеление? Щеш ли да ми си като лъжец И като недоверителни води?
19. За то, така говори Господ: Ако се върнеш, тогаз ще те поставя пак, И ще стоиш пред мене; И ако отделиш скъпоценното от нищожното, Ще бъдеш като устата ми. Те нека се обърнат към тебе; Но ти се не обръщай към тях.