5. И кошутата още роди на полето, И остави рожбата си понеже нямаше трева.
6. И дивите осли застанаха по високите места: Смъркаха въздуха като чакали: Очите им повенаха понеже нямаше трева.
7. Господи, беззаконията ни ако и да засвидетелствуват против нас, Ти направи заради името си; Защото отстъпленията ни се умножиха: На тебе съгрешихме.
8. Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скърбно време, Защо да си като пришлец на таз земя, И като пътник що свраща да пренощува?
9. Защо да си като человек прехласнат, Като крепък който не може да избави? Но ти, Господи, всред нас си. И името ти се нарече върху нас: не ни оставяй.