Еклесиаст 6:5-12 Цариградски (BG1871)

5. И не е видял слънцето, и не е познал нищо; Но той има повече покой от оногоз.

6. И дваж тисяща години ако би живял някой, и добро не види, - Не отиват ли всичките в едно място?

7. Всичкий труд на человека е за устата му; Душата обаче не се насища.

8. Защото шо има мъдрият от безумния? Що има повече сиромахът който знае да ходи пред живите?

9. По-добро е гледането с очи Нежели скитането със желание. И то суета и угнетение на духа.

10. Което е станало взело си е вече името, И познато е че то е человек; И той не може да се съди с по-крепкия си.

11. Понеже има много неща, които умножават суетата, Каква полза на человека?

12. Защото кой знае що е добро за человека В живота, въ всичките дни на живота на суетата му Който прехожда като сянка? Понеже кой ще извести человеку Що ще бъде след него под слънцето?

Еклесиаст 6