16. Тогаз царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. И отговори царят и рече Даниилу: Бог твой комуто ти служиш непрестанно, той ще те отърве.
17. И донесоха един камик та го туриха на устието на рова; и царят го запечата със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени нищо за Даниила.
18. Тогаз царят отиде в палата си, и пренощува гладен, и не остави да се донесат пред него музикални оръдия; и сънят му побегна от него
19. И стана царят много рано на утринта, и прибърза та отиде при рова на лъвовете.
20. И когато отиде при рова викна с плачевен глас към Даниила; и говори царят и рече Даниилу: Данииле, рабе на Бога живаго, Бог твой комуто ти служиш непрестанно може ли да те отърве от лъвовете?