7. тогаз да изповяда греха си който е направил, и да повърне онова за което е повинен, и да притури на него една пета част, и да го даде на оногоз комуто е повинен.
8. Ако ли онзи человек няма сродник за да повърне нему онова за което е повинен, отдаемото за повинността нека е Господу, свещенику, наедно с овена на умилостивението с който ще направи умилостивение за него.
9. И всяко приношение от всичките освещени неща на Израилевите синове което доносят на свещеника да бъде негово.
10. Негови да бъдат и посвещените неща от всекого человека: все що дава някой на свещеника негово да бъде.
11. И говори Господ Моисею и рече:
12. Говори на Израилевите синове и кажи им: Ако жената на някого человека прегреши и направи престъпление против него,