20. И тутакси изля водоноса си в поилото, и завтече се на кладенеца да извади още, и извади за всичките му камили.
21. А человекът се чудеше с нея, и мълчеше, за да познае дали е благоустроил Господ пътя му, или не.
22. И като престанаха камилите да пият, взе человекът една златна обеца, тежка половин сикл, и две гривни за ръцете й тежки десет сикли от злато,
23. и рече: чия дъщеря си ти? я ми кажи: намерва ли се в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24. И тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила сина Мелхин, когото е родила Нахору.
25. Рече му още: Има у нас и слама, и храна много, и място за пренощуване.
26. Тогаз се наведе человекът и поклони се Господу.
27. И рече: Благословен Господ на господина моего Авраама, който не лиши господина моего от милостта си и истината си: в пътя Господ ме управи в дома на братята на моя господин.
28. А момата се завтече и разказа в дома на майка си за тези случаи.
29. И Ревека имаше брат на име Лаван; и завтече се Лаван при человека вън при извора.
30. И като видя обецата и гривните на ръцете на сестра си, и като чу речите на сестра си Ревека която казваше: Така ми говори този человек, отиде при человека; и ето, той стоеше при камилите до извора.
31. И рече: Влез, благословени от Господа; защо стоиш вън? Аз ти приготвих къщата и място за камилите.