10. И стана та отиде в Сарепта. И като отиде при портата на града, ето там една вдовица жена която събираше дърва; и викна към нея и рече: Донес ми, моля, малко вода в съсъд да пия.
11. И като отиде да донесе, викна след нея и рече: Донес ми, моля, уломък хляб в ръката си.
12. А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага; и, ето, събирам две дръвцета за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем.
13. А Илия й рече: Не бой се: иди, направи както рече ти; но от него направи първо за мене един малък потребник та ми донес, и после направи за себе си и за сина си;
14. защото така говори Господ Бог Израилев: Делвата на брашното не ще да се изпраздни, нито кърчагът на елея ще оскудее, до деня в който Господ ще даде дъжд по лицето на земята.
15. И тя отиде та направи според Илиевото слово; и ядеше тя и той и домът й много дни:
16. делвата на брашното не се изпраздни, нито кърчагът на елея оскудя, според словото Господне което говори чрез Илия.
17. И след това разболя се синът на жената, на госпожата на дома; и болестта му бе силна много, щото не остана дихание в него.
18. И рече на Илия: Що имаш с мене, человече Божий? Да ли си дошел при мене да докараш на памет беззаконията ми, и да умориш сина ми?
19. А той й рече Дай ми сина си. И взе го от пазухата й та го изнесе на горницата дето седеше, и положи го на одъра си.
20. И извика към Господа и рече : Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата при която аз живея, да умориш сина й?