21. Ако ли не, когато господарят ми царят заспи с отците си, аз и син ми Соломон виновни ще се считаме.
22. И, ето, доде още говореше тя с царя, дойде и Натан пророкът.
23. И известиха на царя и рекоха: Ето Натан пророка. И като влезе той пред царя, поклони се на царя с лице до земята.
24. И рече Натан: Господарю мой царю, рекъл ли си ти: Адония ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми?
25. Защото той слезе днес та закла говеда, и огоени телци, и овци изобилно, и покани всичките царски синове, и войводите, и Авиатара свещеника; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да е жив цар Адония!