9. но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите;
10. който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави,
11. когато и вие с молитва съдействувате за нас, щото поради даденото нам чрез мнозина дарование да бъде за нас от много лица благодарение.
12. Защото нашата похвала е това, свидетелството на нашата съвест че ние с простота и искреност по Бога, не с плътска мъдрост, но с благодат Божия, поминахме на света, а най-много между вас.
13. Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете;