19. И като стоиш три дни, да слезеш по-скоро и да дойдеш на мястото дето беше се скрил в деня на онази работа, и да седнеш при камика Евил.
20. И аз ще устреля три стрели от страна, като че стрелям в цел.
21. И, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди, намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето, стрелите са отсам тебе, вземи ги, тогаз ти ела защото е мир тебе, и няма никаква повреда: жив Господ.
22. Ако ли река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, иди в пътя си, защото Господ те е изпроводил.
23. А за думата която сме говорили аз и ти, ето, Господ нека е свидетел между мене и тебе във век.
24. И тъй, скри се Давид на полето; и когато дойде новомесечието, царят седна на трапезата да яде.
25. И седна царят на седалището си както винаги, на седалище при стената; а Ионатан стана, и седна Авенир при Саула; а Давидовото място беше праздно.
26. Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото рече в себе си: Нещо му се е случило, та не е чист: нечист ще да е.
27. И на утринта, втория ден на месеца, пак Давидовото място беше праздно; и рече Саул на Ионатана сина си: Защо не дойде Иесеевият син на трапезата нито вчера нито днес?
28. И отговори Ионатан Саулу: Давид поиска убедително от мене дозволение да иде до Витлеем,
29. и рече: Пусни ме, моля, защото родът ни прави жъртва в града; и брат ми, той ми заръча да се намеря; сега прочее, ако съм намерил благодат пред очите ти, остави ме, моля, да ида и да видя братята си. За това не дойде на царската трапеза.
30. Тогаз се разпали гневът на Саула върх Ионатана, и рече му: Сине развращени и отстъпни, не зная ли че ти си избрал Иесеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?