9. Ако ни рекат така: Стойте доде да дойдем при вас, тогаз ще застанем на нашето място, и няма да възлезем при тях.
10. Ако ли рекат така: Възлезте към нас, тогаз ще възлезем, защото Господ ги предаде в ръката ни; и това ще бъде нам знамение.
11. И тъй, показаха се и двамата на стражата на Филистимците; и Филистимците рекоха: Ето, Евреите излазят из дупките дето бяха се скрили.
12. И говориха мъжете от стражата на Йонатана и на оръженосеца му и рекоха: Възлезте при нас, и ще ви обявим нещо. И рече Ионатан на оръженосеца си: Възлез след мене; защото ги предаде Господ в Израилевата ръка.
13. И възпълзя нагоре Ионатан с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му вслед него; и паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше вслед него.
14. И първото това поражение което направиха Ионатан и оръженосецът му беше около двадесет мъже, в разстояние половин уврат земя.
15. И стана трепет в стана, по нивите и по всичките люде: стражата и грабителите и те потрепераха, и земята се тресеше, така що беше като трепет от Бога.
16. И видяха Сауловите пазачи в Гавая Вениаминова, и, ето, множеството се губеше и постепенно се разпръсваше.
17. Тогаз рече Саул на людете с него: Прегледайте сега та вижте кой от нас е отишел. И когато прегледаха, ето, Ионатана и оръженосеца му ги нямаше.
18. И рече Саул на Ахия: Донес тук ковчега Божий. Защото ковчегът Божий беше тогаз с Израилевите синове.
19. И като говореше Саул на свещеника, мятежът в стана на Филистимците напредваше повече и умножаваше се; а Саул рече на свещеника: Потегли назад ръката си.
20. И събраха се Саул и всичките люде що бяха с него та дойдоха дори до боя; е, ето; мечът на всекиго мъжа бе против другаря му: смущение беше твърде голямо.
21. И Евреите които от по-напред бяха заедно с Филистимците, и тези от околните страни които бяха възлезли с тях в стана, още и те се съединиха с Израиляните които бяха със Саула и Ионатана.
22. И всичките Израилеви мъже които се криеха в гората Ефрем, като чуха че Филистимците бягаха, завтекоха се и те вслед тях на бой.
23. И избави Господ Израиля в онзи ден: и боят премина във Ветавен.
24. А Израилевите мъже се утесниха в онзи ден, защото Саул беше заклел людете и рекъл: Проклет онзи человек който би ял хляб до вечер, доде отмъстя на неприятелите си. За това не вкусиха хляб всичките люде.
25. И всичкото множество дойде в един гъстак дето имаше имаше мед по земята.
26. И когато влязоха людете в гъстака, ето, медът покапа; но никой не приближи ръката си до устата си, защото се боеха людете от клетвата.
27. Ионатан обаче не беше чул че отец му закле людете; за това простря края на жезла си който беше в ръката му та го натопи в сота, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.