28. В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29. Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30. Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31. Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32. Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33. Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.
34. Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35. Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.