10. Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11. Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12. Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13. Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14. Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15. Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16. Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17. Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,