19. Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20. Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21. Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.
22. Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23. За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.