22. Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23. Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24. Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25. А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26. Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27. Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.