21. Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22. Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23. О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24. Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25. Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26. И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога: