14. Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, <пак> свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.
15. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16. И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз <съм>, и Отец, Който Ме е изпратил.
17. И в закона, да, във вашия <закон> е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.
18. Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
19. Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.
20. Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.
21. И пак им рече <Исус>: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?
22. Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?
23. И рече им: Вие сте от тия, <които> са долу; Аз съм от ония, <които> са <горе>. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.
24. По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм <това, което казвам>, в греховете си ще умрете.
25. Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.
26. Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.