36. А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.
37. Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.
38. Тогава Зевул му каза: Где е сега хвалението {Еврейски: Где са сега устата ти.} ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.
39. Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.
40. И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.
41. И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.