30. И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31. тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.
32. И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;
33. та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.
34. Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.