7. А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката от нозете му и легна.
8. И около среднощ човекът се стресна и обърна; и, ето, жена лежеше при нозете му.
9. И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си< ми> близък сродник.
10. А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.