3. Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4. Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.
5. Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;
6. Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7. Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.