37. Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38. Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил.
39. Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.
40. Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
41. Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
42. Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43. Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44. Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45. Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)