9. Та да живее вечно И да не види изтление.
10. Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11. Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12. Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13. Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).
14. Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.