5. Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6. От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7. Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8. (Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),
9. Та да живее вечно И да не види изтление.
10. Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11. Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12. Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13. Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).
14. Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.