Псалми 39:7-11 Ревизиран (BG1940)

7. И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

8. Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

9. Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.

10. Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

11. Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).

Псалми 39