10. Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11. Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>
12. Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.
13. А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>
14. Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.