27. Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28. Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,
29. Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30. Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31. Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32. Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.