Псалми 102:7-15 Ревизиран (BG1940)

7. Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

8. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

9. Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10. Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

11. Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

12. Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13. Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14. Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15. И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

Псалми 102