9. Разисквай делото си с противника си <сам>. Но не откривай чужди тайни,
10. Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
11. Дума казана на място е <Като> златни ябълки в сребърни съдове.
12. Както е обица и украшение от чисто злато <за човек>, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13. Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
14. Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, <Прилича> на облаци и вятър без дъжд.
15. Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
16. Намерил ли си мед? Яж <само> колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
17. Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
18. Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е <като> чук, нож и остра стрела.
19. Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.