18. Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.
19. Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20. Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.
21. Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22. Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.
23. Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24. Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25. Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26. Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27. Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.