11. Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12. Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13. Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14. Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15. Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16. Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17. Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18. Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.