Притчи 14:17-29 Ревизиран (BG1940)

17. Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18. Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19. Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

20. Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21. Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22. Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

23. От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24. Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

25. Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

26. В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27. Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28. Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29. Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

Притчи 14