12. Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
13. Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14. Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15. Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
16. При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17. Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18. И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.
19. Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20. Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21. <Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:
22. Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24. Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
25. Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26. Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27. Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28. Нека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.
29. Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30. Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31. Защото Господ не отхвърля до века.