1. Израил е лоза, която се разпростира И дава изобилно плод; Колкото повече бяха плодовете му Толкова повече беше умножил жертвениците си; Колкото по-хубава беше земята му Толкова по-хубави беше направил стълбовете си на идолите.
2. Сърцето им е разделено; Сега ще се окажат виновни; Сам Той ще разкопае жертвениците им. Ще строши стълбовете на идолите им.
3. Сигурно сега ще рекат: Ние нямаме цар, защото не се бояхме от Господа; Що, прочее, би ни ползувал цар?
4. Говорят <празни> думи, Като се кълнат лъжливо когато правят завети; Затова осъждението прониква като отровна плевел В браздите на нивите.