8. Тогава пратих до него <човеци> да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си.
9. Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, <о Боже>, подкрепи Ти ръцете ми.
10. Тогава аз отидох в къщата на Семаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той <ми> каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият.
11. Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза.