15. И като дохождат при Исуса, виждат хванатия< по-преди> от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
16. И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
17. И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18. И когато влизаше в ладията, тоя, който бе <по-напред> хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19. Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и <как> се смили за тебе.
20. И <човекът> тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
21. Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
22. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
23. и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
25. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
26. и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
27. като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.