7. И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8. А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9. И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10. И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11. И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12. тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости греха.
13. И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?
14. Сеячът сее словото.
15. А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16. Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;
17. нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18. Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19. а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
20. А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21. И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22. Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.
23. Ако има някой уши да слуша, нека слуша.