36. Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,
37. и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва.
38. И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
39. И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
40. А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.