6. А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
7. А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?
8. Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
9. Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам.
10. Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме <само> това, което бяхме длъжни да извършим.
11. И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше <границата> между Самария и Галилея.
12. И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
13. извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
14. И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
15. И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
16. и падна на лице при нозете на <Исуса> и Му благодареше. И той бе самарянин.