17. А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
18. Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
19. не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20. И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21. Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.
22. Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
23. докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
24. защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
25. А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.