17. Ето, <излезе за моя> мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.
18. Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.
19. Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата <си> Твоята вярност.