8. Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.
9. Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.
10. Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
11. Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви <като> огън ще ви пояде.
12. И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13. Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.
14. Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; <и казват:> Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?
15. Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -
16. Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
17. Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.
18. Сърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите?