9. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
10. Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.
11. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
12. Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",
13. и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
14. Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
15. И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да <ви> смущава, и мнозинството да се зарази от него;
16. да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
17. понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума <у баща си>.
18. Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря,
19. <нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
20. (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
21. и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
22. но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
23. при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
24. при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата.