4. и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
5. както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.
6. И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
7. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.
8. А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
9. А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
10. И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
11. И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.
12. И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,