11. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12. И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
13. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
14. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.
15. И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.
16. С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
17. И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
18. И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.
19. И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
20. А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
21. А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия <закон>, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат <старите> обреди.
22. И тъй какво да се направи? Без друго ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.